Украински художник - мюралист с авторски графит в детска градина в София
За един графит “Интуиция”, изкуството, свободата и децата по света
А. Палвал: Ценете свободата, това е едно от малкото неща, за които си струва да се борите
Декември, време за размисъл, време за равносметка. Време за отчитане на най - големите постижения за годината. За Серендипити едно от най- знаковите и наситени емоционално събития за 2022 г. е до скоро бялата стена в малкото ни кокетно дворче близо до сърцето на София, която от есента не е бяла. Септември месец детската къща се сдоби с огромен стенен графит, прекрасна арт творба, вдъхновена и нарисувана от световно известният украински мюралист и художник Андрей Палвал.
За благодарност, че с Рози Пенчева и прекрасния ни екип се погрижихме за сина му. Пет месеца това уникално русо хлапе беше в топла и любяща, приемаща среда. Не, не беше лесно. Имаше тантруми, съпротиви, но имаше и много прегръдки и гушкане. Спомням си от колко физическа близост имаше нужда това дете - ласки, галене, тихо четене на книжки усещайки някой до него, за да заспи, за да се довери. Прекрасната ни общност от родители от самото начало постоянно помагаше с каквото може - торби с дрехи за цялото семейство, хранителни продукти, материална помощ, всякаква видима и невидима подкрепа.
Как започна всичко?
Андрей и семейството му - винаги скромни, усмихнати и благодарни, попаднаха при нас съвсем случайно и съвсем по серендипитски. Избягали набързо, още през март, с една торба дрехи и трите им малки, породени деца, най - малкото, от които бебе.
“Няма да забравя момента, в който Хриси ми изпрати снимка на двете момчета на Андри и си казахме “Хайде…нека да се видим”. Момент, в който почуствахме, вярвам и двете, има какво да направим. На следващия ден се запознахме с един баща с най-сините очи, които съм виждала и двете му момчета. Разказваше за себе си, страховете си и действията, които е направил, за да защити семейството си. Когато влязохме в къщата, за да му покажа средата, в която щеше да бъде неговия син, историите започнаха. Едва сдържах сълзите си, но вярвах в доброто, въпреки че ужаса на войната беше пред мен в образа на един мъж, който изричаше думи, коитопредставляваха цяла нация. Вътрешната ми борба за това да не обвинявам, да не съдя беше подложена на силно изпитание. Но повярвах в себе си, в това, което правим и в едно семейство, което носи светлината в себе си и я изразява чрез изкуството”, споделя развълнувано Рози.
През следващите пет месеца животът в Серендипити придоби още повече смисъл чрез тяхното присъствие, което ни напомняше да бъдем благодарни и състрадателни. Цялата ни общност прие това семейство с отворени сърца и готовност да помагат. Но помощта беше двустранна - те помогнаха на нашите сърца да си припомним основни ценности, които по една или друга причина бяхме позабравили или изгубили.
Днес
Днес в дворчето на Серендипити, (намиращо се “съвсем случайно” близо до Руски паметник), стои един графит, който ни говори чрез символи за единност, свобода, отворени сърца, желание за знание и интуиция. Но всеки вижда различно неща в него, нещата, за които е готов. Графитът е едно огледало, в което можем да се огледаме и да видим къде сме.
По професия Андрей е и орнитолог. Някои семейства смятат, че изобразеното на стената пате (всъщност дива кокошка) е тъжно. Може би. Но знаете ли, че това е едно от най-любопитните малки птичета, които веднага след излюпването си могат да плуват и започват с любопитство да изучават света. Да се борят, да оцеляват, да търсят и да не спират да изследват. В картината има още много символи и препратки - пиксели, неизменно намигващи за дигиталното настояще, специалното синьо, лoтоса. Андрей имаше свободата сам да нарисува, каквото е усетил.
Каза, че го е усетил, докато рисувал във Франция (Андрей все още успява да пътува и да изпълнява поръчки за графити в Европа, има вече и съвместна творба с Насимо на стената на училище в Брезник). Там вече е знаел какво точно ще нарисува на нашата стена. И затова тази творба е толкова ценна. Защото е истинска, автентична, от сърце, не по поръчка, не защото трябва. Сподели, дори, че е специален поздрав и към българските творци.
Какво споделя самият Андрей*:
- Как си Андрей, как се чувстваш в България?
Добър ден. За мен най-важното е безопасността на семейството. Затова се чувстваме добре в България. Поради няколко причини, първата е страна с подобен културен произход (език, традиции, религия), втората причина е, че нашите приятели живеят тук и се появиха много нови приятели, а третата е детска градина и училище за деца.
- Защо реши да нарисуваш този графит и какво влагаш в него, какво е за теб?
Графитите в детската градина са комплимент, знак на благодарност към детска градина "Серендипити" за уважението и учтивостта към нашето дете. Това е благодарност за възможността за пълноценно прекарване на свободното време на нашия син в кръг като неговия, запознавайки се с основите на българската култура, имайки възможност да общуваме и да се подготвяме за училище.
„Интуиция” е първият ми стенопис, направен в детска градина. Това е моята благодарност за безценния опит, който децата ми получиха в тази институция. Деликатно отношение и внимание към всяко дете, цялостно развитие и компетентна социализация. Всички тези основни неща за всяко дете са важни преди започване на образователния процес в училище.
Интуицията и любопитството управляват пиленцето, което изследва този велик свят, копирайки своите родители от първите дни, само интуицията и родителите са в състояние да спасят и защитят пиленцето при високи води сред толкова голям и опасен свят.
„Интуиция“. Умственото умение, дадено от природата, ви позволява да разберете основните неща във времето и да се ориентирате в пространството и да изберете правилния вектор на развитие, да разберете истината въз основа на опит или знания.
Благодаря «Serendipity».
- На Бъдни вечер какво мечтаеш, смееш ли да мечтаеш?
Честно казано, направихме много планове до 24 февруари, дори мечтаехме за нещо в навечерието на миналата Коледа. Не помня какво. Сега не правим планове предварително, има само една мечта - това е бъдещето на нашите деца, светло и щастливо.
- Имате ли някакво послание към хората в България и по света?
Да, ценете свободата, това е едно от малкото неща, за които си струва да се борите. Оценявайте и защитавайте.
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни усилия." Васил Левски
Вместо заключение
В навечерието на празниците, но и не само, нека даваме, без да очакваме нищо в замяна. Като това, което даваме може да не са пари. Понякога много по ценно е вниманието, усмивката, личното време, прегръдката.
Може би, ако всеки един от нас прави минимални жестове - нещата биха били по-различни. А това за щастие се случва все повече - доброволци събират одеала, финансова помощ за закупуване на обувки за зимата, генератори за ток и какво ли не, какво ли не.Ако войната в Украйна не е Вашата кауза или нещо, което припознавате, има хиляди други каузи у нас - самотните възрастни в малките населени места, домовете за сираци, пострадалите от наводненията, акции за засаждане на дървета и др. Ето още идеи: timeheroes.org
За финал уточняваме, че в нашия детски детски център са добре дошли и успешно съжителстват деца от всякаква етническа принадлежност и всеки край на света. Така например детето на Андрей помогна изключително много за адаптацията на второто дете на семейство от Русия, с което работим от три години.
Благодарим за вниманието и Светли празници!
Можете да последвате Андрей в Инстаграм тук.
*текстът е без редакционна намеса
По материала работи Христина Машкова